Трудово възнаграждение и ефективното му управление чрез електронно трудово досие
Трудовото възнаграждение е един от основните елементи на всяко трудово правоотношение и представлява заплатата или възнаграждението, което служителят получава за своя труд. В България, както и в много други страни, трудовото възнаграждение е неизменна част от трудовия договор, който служителят подписва с работодателя. Този договор детайлно регламентира условията на работа, включително размера и начина на изплащане на възнаграждението, като всички тези данни се съхраняват в трудовото досие на служителя.
Макар съхранението на трудовото досие на хартиен носител да е широко разпространено, то има редица недостатъци, като риск от загуба или повреждане на документи, затруднен достъп и обработка на информация.
Електронното трудово досие, от друга страна, предлага множество предимства. Системи като PROFILE.GURU позволяват дигитализация и централизирано управление на всички документи и данни, свързани със служителите.
Минимална работна заплата
Минималната работна заплата представлява най-ниската сума, която работодателите са законово задължени да изплащат на своите служители за пълен работен ден. Тя се определя от правителството и има за цел да осигури базово ниво на доходи и социална защита на работещите.
През 2024 година, минималната брутна работна заплата в страната е 933 лева на месец, а минималната часова работна ставка - 5,58 лв. Фактори като инфлация, икономически растеж и социални показатели се вземат предвид при определянето на минималната работна заплата, като към нея се прибавят допълнителните възнаграждения, които се дължат по трудовото правоотношение.
По отношение на осигурителните вноски, в Приложение № 1 към Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване е описан минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за 2024 г.
Основна работна заплата
Основното трудово възнаграждение представлява договорената заплата, която служителят получава за своя труд по трудов договор. То включва основната месечна или почасова ставка, която е записана в трудовия договор и е договорена между работодателя и служителя преди започването на работа.
Основното трудово възнаграждение е базата, върху която се изчисляват допълнителните плащания и социалните осигуровки.
Разбира се, основната работна заплата се различава в зависимост от професията, квалификацията и опита на служителя, както и от икономическия сектор и конкретната компания.
Включването на информация за основното трудово възнаграждение освен в трудовия договор, така и в електронното трудово досие, е от съществено значение за прозрачността и защитата на правата на служителите. Това също така улеснява управлението на трудовите взаимоотношения и осигурява яснота и предвидимост за всички участващи страни.
Допълнителни трудови възнаграждения
Допълнителните възнаграждения са форма на допълнително заплащане към основната заплата, които имат за цел да стимулират служителите и да повишат тяхната мотивация и удовлетвореност от работата. Те се включват в общата сума на трудовото възнаграждение и върху тях се начисляват социални и здравни осигуровки, съгласно действащите законови изисквания. Някои от тях са за:
Придобит трудов стаж и професионален опит
Допълнителните трудови възнаграждения, свързани с придобит трудов стаж и професионален опит, представляват допълнителни суми, които служителите получават над основната си заплата, предназначени да компенсират служителите за тяхната дългогодишна работа и натрупан опит.
Възнаграждението за придобит трудов стаж обикновено се изчислява като процент от основната заплата и се увеличава с натрупването на трудовия стаж. Стандартният процент, установен от законодателството, е 0.6% от основното трудово възнаграждение за всяка прослужена година. Този процент може да бъде по-висок, ако е договорен в колективен трудов договор или вътрешни правила на компанията.
Освен за трудов стаж, служителите могат да получават допълнително възнаграждение и за своя професионален опит, който е свързан с конкретната позиция и отговорностите, които изпълняват. Този вид възнаграждение се определя от работодателя и може да бъде част от политиката на компанията за привличане и задържане на квалифицирани кадри.
Нощен труд
Нощният труд е дефиниран като работа, извършвана между 22:00 и 6:00 часа. За всеки час положен нощен труд, работниците и служителите получават допълнително възнаграждение. Размерът на това възнаграждение се определя от Министерския съвет и в момента е не по-малко 0.15 на сто от минималната работна заплата установена за страната и по-точно 1.40 лв. към 2024 г. (чл. 261 от Кодекса на труда). Вижте повече за това как да отчетем правилно нощния труд при сумирано изчисляване на работното време.
Извънреден труд и работа по време на официални празници
Работата по време на официални празници и работата, извършвана извън рамките на установеното работно време (извънреден труд), е регламентирана със специални условия за заплащане. Положеният труд се заплаща с увеличение над основното възнаграждение:
- За работа през работни дни - с най-малко 50%
- За работа през почивни дни - с най-малко 75%
- За работа през официални празници - с най-малко 100%
- За нощен извънреден труд - допълнително увеличение за нощен труд плюс допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В зависимост от вида на работното време (например ненормирано) извънредния труд в работни дни може да се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск.
Промени в условията на труд с временен характер
Когато работникът или служителят е временно преместен на длъжност или място, които водят до увеличено нервно-психическо натоварване или до работа в условия, увреждащи здравето, той има право на допълнително възнаграждение.
Размерът на допълнителното възнаграждение се определя в зависимост от степента на натоварване и рисковете за здравето. Конкретните размери и условия са установени в колективния трудов договор или вътрешните правила на компанията.
Бонуси и премии
Допълнителното трудово възнаграждение под формата на бонуси и премии е широко разпространена практика, използвана от работодателите за мотивиране и задържане на служителите. Този вид възнаграждение не е задължително по закон, освен ако не е договорено в трудовия договор, колективния трудов договор или вътрешните правила на компанията.
Най-често срещаните видове бонуси са за постигнати резултати и такива за разпределяне на печалбата на компанията. Едно от важните предимства на системите за управление на човешките ресурси е именно възможността за съхранение на информация за всички допълнителни трудови възнаграждения на служителите, различни от основното.
Изплащане на трудовото възнаграждение
В трудовия договор ясно се посочват размерът и начинът на изплащане на трудовото възнаграждение. Докато основното трудово възнаграждение задължително се изплаща в пари, допълнителното трудово възнаграждение може да бъде изплатено и в натура, ако това е предвидено в акт на МС, колективен трудов договор или индивидуалния трудов договор на служителя.
Работодателите са задължени да спазват всички законови изисквания при изплащането на заплатите, включително да предоставят плащанията в определените срокове и да осигуряват социални и здравни осигуровки върху изплатените суми. Съгласно чл. 270 от Кодекса на труда:
(1) Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.
(2) Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго.
(3) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.
(4) Независимо от ал. 3, когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка на работника или служителя. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.
Заключение
Трудовите възнаграждения играят ключова роля в осигуряването на мотивация в трудовите отношения. Правилното им регулиране и изплащане гарантира, че работниците получават заслуженото възнаграждение за своя труд, като същевременно стимулират производителността и лоялността, а допълнителните възнаграждения като бонуси и поощрения допринасят за удовлетвореността и ангажираността на служителите. В допълнение, системите за управление на човешките ресурси могат да помогнат с оптимизиране на процесите, като предоставят възможност за съхранение и въвеждане на информация за основни и допълнителни трудови възнаграждения, бонуси, премии, часова ставка и други.
PROFILE.GURU е съвременна и удобна система за управление на човешките ресурси и електронното трудово досие. В платформата е покрит целият необходим обхват, включително профили, организационна структура и щатно разписание, обучения, знания, управление на представянето, активи, придобивки и много други. Покрити са и всички изисквания на Наредбата по отношение на начина на съхранение и достъп до документите в трудовото досие. PROFILE.GURU дава възможност и за директно генериране на документи по шаблон и автоматичното им изпращане за електронно подписване чрез интеграция с DigiSign. PROFILE.GURU също така се интегрира безпроблемно със системата за управление на отпуските TIMEOFF.GURU, както и със система за управление на графици и отчитане на отработеното време TIMEON.GURU.