
Ако попитаме петима колеги как точно се изчислява трудовият стаж, вероятно ще чуем пет различни версии. И може би нито една напълно вярна. Тази тема наподобява градска легенда в работен вариант: всеки е „чувал нещо“, но не всеки знае точните правила. Нека видим кои са най-разпространените заблуди и какво всъщност стои зад тях.
Краткият отговор е не - не всичко.
Дългият отговор е, че това зависи от естеството на взаимоотношението между страните - дали става дума за трудов договор, граждански договор, самонаетост или др. От това зависи и кой закон влиза в сила. Кодексът на труда (КТ) урежда понятието „трудов стаж“, а Кодексът за социално осигуряване (КСО) - „осигурителен стаж“. Двете понятия звучат сходно, но не значат едно и също и водят до различни последици.
Първо - какво казва законът за трудовия стаж.
По смисъла на КТ, трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, освен ако друго не е предвидено в закона.
С други думи, времето, през което е извършвана работа по трудов договор, обикновено се признава за трудов стаж. В случаите на граждански договори, договори за услуга или самоосигуряване обаче това правило не се прилага по същия начин.
Важно уточнение: за да се признае един ден като трудов стаж, трябва да е изработена поне половината от нормалната дневна продължителност на работното време (съгласно Наредбата за трудовия стаж). Затова при непълно работно време или при нередовни смени се случва част от месеците да не се зачитат изцяло. Казано просто, „работил съм по малко тук-там“ не означава автоматично „имам пълен месец стаж“.
Много хора смятат, че щом им се внасят осигуровки, това автоматично означава, че трупат трудов стаж. Не е така. Работата по граждански договор не е трудово правоотношение и по правило не формира трудов стаж по КТ. Възможно е да се зачете осигурителен стаж (ако са внесени вноски), но това има значение основно за пенсия и осигурителни обезщетения, не за трудовата книжка, отпуска или вътрешнофирмения стаж. Затова често се получава следното: човек вижда в справката от НОИ, че има осигурителен период по предишен граждански договор, но в електронното трудово досие и трудовата книжка този период просто не фигурира като трудов стаж. Това не е грешка, законът просто не приравнява двете неща.
По смисъла на Кодекса на труда времето, през което работник или служител е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, се признава за трудов стаж, при условие че е налице трудово правоотношение и са изпълнени нормативните изисквания. Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 4 от КТ, периодът на временна неработоспособност е сред случаите, в които отсъствието от работа не води до прекъсване на трудовия стаж.
На практика това означава, че когато лице, назначено по трудов договор, отсъства поради болест и разполага с надлежно издаден болничен лист, времето на отсъствието се зачита за трудов стаж. Важно условие е работодателят да е изпълнил задължението си за внасяне на дължимите осигурителни вноски и лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство. В този случай периодът на болничния се счита за непрекъсната част от трудовия стаж.
Все пак съществуват някои уточнения. Отново ще споменем, че правилото се прилага само когато има валидно трудово правоотношение. Ако лицето не е на трудов договор, времето на болничния не може да се отчете като трудов стаж по КТ. Отделно, за да се ползва правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, е необходимо да са изпълнени условията по Кодекса за социално осигуряване, включително наличие на минимум шест месеца осигурителен стаж към момента на настъпване на заболяването.
Макар и изненадващо, мнозина смятат, че когато излязат в отпуск, различен от платения годишен, трудовият стаж „спира“. Истината обаче е по-нюансирана. Законодателството предвижда редица изключения, при които времето, прекарано в определен вид отпуск, продължава да се зачита като трудов стаж. Това означава, че не всеки отпуск води автоматично до прекъсване на стажа, но и не всички се третират еднакво.
По смисъла на чл. 160, ал. 3 от КТ, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, друг закон или акт на Министерския съвет. На практика това означава, че ако работник или служител е ползвал неплатен отпуск, който надвишава 30 дни - например е 40 работни дни - само първите 30 дни се признават автоматично за трудов стаж. Останалите 10 дни не се зачитат, освен ако не съществува изрична разпоредба, която да го допуска.
Освен неплатения отпуск, Кодексът на труда предвижда и други случаи, в които различни видове отпуски се признават за трудов стаж. Например за:
Чували сме и, че трудовият стаж започва да се изчислява от датата, на която служителят подписва трудовия договор. Всъщност трудовият стаж започва да тече от датата на постъпване на работа, посочена в договора, а не от датата на подписването му.
Дата на постъпване е моментът, от който служителят реално започва да изпълнява трудовите си задължения. Именно от тази дата се начислява трудовият стаж, както и правата и задълженията, свързани със заплатата и осигуровките. Тя трябва да бъде ясно посочена в трудовия договор, за да няма недоразумения.
Дата на подписване е моментът, в който двете страни формализират съгласието си относно условията на трудовото правоотношение. Тази дата обаче не винаги съвпада с началото на трудовия стаж. Например, ако договорът е подписан на 20-ти октовмри, а служителят започва работа на 1-ви ноември, трудовият стаж започва да тече от 1-ви ноември, а не от датата на подписване.
Този принцип важи и за случаите на пробен срок или период на обучение, които са част от трудовото правоотношение. Дори когато служителят преминава обучение преди реалния първи ден на работа, трудовият стаж започва от датата на постъпване в трудовия договор. По този начин законът гарантира яснота и защита на правата на служителя, включително за изчисляване на платен отпуск, пенсия и други социални придобивки.
В крайна сметка, въпросът за трудовия стаж понякога може да изглежда объркващ, но с правилна информация и яснота относно законовите правила всеки служител може да разбере точно какво се зачита и от кога започва да тече неговият стаж. Съвременните системи за управление на човешките ресурси улесняват този процес. Те съхраняват всички данни за трудов стаж, различните видове отпуски и периоди на обучение или пробен срок.
Служителите могат по всяко време да проверяват как се формира общият им трудов стаж, а системата автоматично пресмята натрупаните периоди. Това премахва несигурността и необходимостта от ръчни справки, като едновременно осигурява точност и спестява време както на служителите, така и на екипите по човешки ресурси.
PROFILE.GURU е съвременна и удобна система за управление на човешките ресурси и електронното трудово досие. В платформата е покрит целият необходим обхват, включително профили, организационна структура и щатно разписание, обучения, знания, управление на представянето, активи, придобивки и много други. Покрити са и всички изисквания на Наредбата по отношение на начина на съхранение и достъп до документите в трудовото досие. PROFILE.GURU дава възможност и за директно генериране на документи по шаблон и автоматичното им изпращане за електронно подписване чрез интеграция с DigiSign. PROFILE.GURU също така се интегрира безпроблемно със системата за управление на отпуските TIMEOFF.GURU, както и със система за управление на графици и отчитане на отработеното време TIMEON.GURU.